Добрич

Според почвената класификация на България /М.Пенков/, територията на община Добрич попада в Добруджански почвен район. В региона на Добрич няма съществено разнообразие на почви, обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните почви – отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна – деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се.
Развитието на промишлени дейности в района на Добрич, интензивното селско стопанство и животновъдството са източници за замърсяване на почвите в района.
Почвите могат да бъдат замърсени от:

* Инфилтрация на замърсени води от промишлеността и бита
* Отлагане на замърсители от прахоунос и аерозоли от промишлеността и транспортното замърсяване
* Замърсяване с битови отпадъци.

В зависимост от типовете замърсители и техните свойства – киселинно-основни, окислително-редукционни, комплексообразуващи, йонообменни и други могат да бъдат променени и генетично-обособените почвени условия. Като следствие се изменя въздушно – водния режим на почвата и микробиологичните процеси в нея, като и могат да настъпят физикохимични и биохимични трансформации. Замърсителите се натрупват в повърхностните почвени слоеве, където реактивоспособността е най-силно изразена. Замърсителите, след попадането им в почвата, образуват нови вещества: утаечни форми и продукти от взаимодействието с твърдата фаза; разтворими и неразтворими минерални и органични комплекси, адсорбирани обменни форми и свободни йони в разтвор. Най-честите промени в почвите са свързани с изменения в сорбционните и киселинно-основни изменения, които дестабилизират биологичната усвоимост на макро и микро елементите и предизвикват явления на хранителен дефицит.

Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. В границите на Община град Добрич се различават промишлен (производствен), транспортен, битов шум и шум от строителни дейности. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вердно.Ежегодно ХЕИ – Добрич извършват измервания на нивото на уличния шум, представляващ хиперинтензивен фактор. На територията има над 20 пункта, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум (автогари, ж.п. гари) и 9  в жилищни райони.За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява отново в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, залесяването е по-рехаво.Изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др.Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там.С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а  най-благоприятни са зоните за организиран отдих (градските паркове).

За територията на община Добрич има изготвен подробен план “Зелена система”, в който е извършено обстойно обследване на статуса на съществуващата градска и крайградска зеленина, състоянието на видовете, като са изведени нуждите на града. Съобразно характерните за града ландшафтно-градоустройствени и демографски условия е направено райониране, с представен анализ на рекреационната задоволеност със зелени площи по видове категории при отчитане на голяма част от екологичните функции на растителността.
Зелената система включва следните категории зелени площи:

* Обществени паркове и градини;
* Специализирани паркове и градини;
* Санитарно – защитно озеленяване;
* Транспортно озеленяване;
* Озеленяване за ограничено ползване.

Те имат следните по-важни социални и екологични функции: рекреационни /задоволяват потребностите от спорт и отдих/; естетически и ландшафтно-естетически; биоклиматични – приток на свеж чист въздух от крайградските зони, подобряване на микроклиматичните характеристики на средата; мелиоративни – преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите; екологични – предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, продуцират кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда.